Всички добре знаем какво се случва с юношите, в периода на тяхното най-бурно израстване – пубертета. Многобройни промени, хормонален дисбаланс, пикове и спадове в настроението, необичайни усещания, притеснителни промени – не само физически, но и емоционални. Всички сме минавали през това, кой по-лесно, кой с цената на семейни сътресения и усложнения. Но по-важното е, че както ние, така и хората около нас, сме го очаквали и сме били подготвени за периода, който идва и си отива.
Колко от нас обаче знаят, че много сходни промени се случват с психиката и тялото на всяка жена, скоро след като роди? На български дори няма официален превод на термина matrescence (от английски – термин от антропологията, производен на adolescence – юношество, но във връзка с встъпване в майчинството). Накратко matrescence носи в себе си целия смисъл за прехода, през който преминава жената, за да стане майка. А това със сигурност не е лека задача.
Истината е, че обръщаме (за щастие, разбира се) сериозно внимание на бременността на жената и обикновено като общество полагаме сериозни грижи за нейното здраве, спокойствие, благосъстояние и уреденост. Правят се редовни прегледи, за да се проследява физическото състояние на майката и бебето; има хиляди книги и лекции за това какво се случва с тялото и ума на една жена, докато е бременна и раждането винаги стои като един своеобразен финал на всичко това. Но дали това е така?
След подготовката през бременността, раждането бележи именно началото, а не края, на процесът по превръщане на една жена в майка. Стандартно обаче вниманието бързо се префокусира и вече бебето е в центъра на вниманието, а всъщност новоизлюпената майка е тази, която има нужда от грижи, спокойствие и увереност, за да подсигури на бебето най-доброто – себе си!
Традиционно на заден план остава и въпросът какво се случва, при първата среща на майка и бебе. Дали новата майка е подготвена да се грижи за него? Разбира се! Върху нея обаче се стоварват и цял куп нереалистични очаквания, изградени от обществото, в което живеем, от семейството, близките, приятелите, филмите, социалните мрежи. Тези очаквания карат новата майка да се бори със себе си и да се чуди нормално ли е това, което усеща!? Защо копнее някой да й сервира порция топла храна, вместо да успява безпроблемно да сготви и да поддържа къщата чиста, докато се грижи за новороденото си; нормално ли е виновно да мечтае за една разходка на слънце, сама със себе си, или да си спомня тайно, с тъга, за старото си тяло, вместо да е щастлива с новата роля, която е възприела. Съмнения, вина, копнеж към „нормален живот“ са част от стандартните състояния на една нова майка, а ролята на всеки един близък участник в този процес, както и на цялото ни общество е само една – да подкрепя.
Illustration by: Alija Craycroft
Майката има нужда от подкрепа в този процес, за да може да добие спокойствието и увереността, които са нужни на нея и на бебето й; има нужда от подкрепа в ежедневните дейности; има нужда от съвети (но само когато ги потърси); има нужда от разбиране и липса на осъдителни погледи; има нужда някой да я поведе за ръка в това дълго приключение, за да може да приеме новия си „нормален“ живот, а не да търси остатъци от предишния такъв, който никога не би могъл да бъде както преди.
{ОЩЕ: Разберете повече за това каква подкрепа можете да получите през постпартум* периода тук}
Ето защо бъдещите майки с по-голяма осведоменост за собствената си психология и особеностите на постпартум периода полагат стабилните основи на едно здравословно, спокойно и щастливо родителство. Родителство, на което да се насладят.
Сложно, нали? И как да опишеш всичко това само с една дума, освен с matrescence или раждането на една майка.
постпартум* – следродилен период, 4-ти триместър
Автор: Вл. Генова и В. Генадиева
Информацията в този сайт НЕ Е медицински съвет. Молим да се обърнете към съответния специалист при наличието на здравословен проблем.
